Sophia Dubois

Характер
Характерът на София е много необичаен. На първо място поставя своите интереси и желания. Никога не се съобразява с хората и съществата около себе си и чак когато стане прекалено късно се усеща какво е направила. Много е импулсивна и никога не се знае какво ще направи в следващия момент. Професионална лъжкиня е в това няма никакъв спор. Софи знае много добре как да се отърве от опасни ситуации, след като до сега е имала над милион такива. Ако се изпречиш на пътя 'и и 'и попречиш по някакъв начин, би направила животът ти същински Ад, стига да иска и естествено стига да не си 'и прекалено скучен, за да се занимава с теб. Голям трън в гащите е, защото обича да се бърка в живота на останалите. Най - големия инат, който някога сте срещали. Спокойствието 'и би вбесило всеки.
И това не е всичко. Ес е едно наистина невероятно момиче, което винаги е готово да помогне на когото и да е и никога не би оставило приятел в беда. Винаги ще е до теб при трудни моменти и никога не би се отказала от някой, в който вярва. Вярно, че не се доверява лесно, но веднъж направили го, този, пред който се е разкрила ще има невероятна личност в ръцете си. Но някой предаде ли я става адски лошо, защото Дюбуа не прощава лесно. Всъщност тя дори и не прощава. Ако някой я е предаде или измамил може да го повтори отново и отново и няма как да му се довери пак.
Споменах ли, че има леко откачен мозък и наистина голяма, че даже огромно мръсно подсъзнание. Да не говорим за фантазията 'и..

История
В една мразовита зимна нощ на 14 - ти декември преди деветнадесет години в болницата в Париж, Франция, се родило малко момиче. На пръв поглед съвсем обикновена, сладка и омайваща окото. Плачът 'и, нежен и галещ ухото, се разнасял из целия етаж, търсейки родителите си, но така и не успял да ги намери. Те били тръгнали веднага след раждането на малкото ангелче. Изоставили я в болницата при останалите бебета без родители и никога не се върнали. Дали 'и единствено името на малката и то боло София Дюбуа.
Още в онзи ден, в който София била родена, съдбата 'и била отредена - домове за сираци, приемни родители (ако изобщо някой би искал да я приеме в семейството си), доведени братя и сестри и любопитството от страна на Софи за истинските си родители. За това защо са я оставили. Защо не са я искали. Какво толкова била направила, че още при раждането си са я изоставили като някой боклук при останалите бебета и защо не е могло всички да бъдат семейство. И съдбата била права. Дюбуа попаднала в дом за сираци на две годинки. Дотогава се грижели сестрите, докторите и директора на болницата, в която била родена. До две годишна възраст София си играела с другите болни деца в болницата, децата на посещение, със сестрите, докторите и най - любимите 'и остри и блестящи прибори за операции.
На две годинки се наложило персонала на болницата да я пусне и Соф се озовала в голям дом за сираци. Била малка, нищо не разбирала и като всички малки деца се отдала на безгрижни игри с останалите и правена на пакости. Естествено, липсвали 'и всички блестящи и остри предмети от болницата. Най - вече скалпела от който има много приятни и не чак толкова приятни спомени, но бързо свикнала с обстановката и всички останали меки и пухкави играчки.
За първи път една двойка я избрала за приемно дете на шест години. Софи се преместила при тях, заживяла известно време с тях, но по някаква причина жената я върнала в сиропиталището с извинението, че е прекалено малка. София била леко объркана, но след още четиринадест пъти връщания за шест години се свиква до известно време. Прекарала още две години в сиропиталището, като никой не я избирал за свое дете. Всичките 'и приятели бавно започвали да си намират семейства и напускали дома за сираци до един момент, в който София останала сама. Имало само пеленаци и много по - големи от нея момичета и момчета на по шестнадесет и седемнадесет години. Нямало деца на нейните години, нямало с кой да си играе вече. Всички си тръгнали. Соф отново останала сама.
Тъй като не искала да си играе с малки бебета, защото вече не било забавно, когато е сама Софи си играела с по - големите от нея. А под игра имаме на предвид наркотици, алкохол, излизане без разрешение от дома и какво ли още не. Един ден обаче някакво семейство решило, че си струва да вземат София при себе си, като свое собствено дете. Дюбуа била доста изненадана, защото си помислила, че никога повече някой би искал да я време при себе си. За една седмица, докато семейството подготвят стаята в къщата, София отново се върнала към трезвения начин на живот и се вкарала оле мале в правилния път, защото искала да впечатли жената и мъжа. И успяла. Заживяла при тях за две години. Можела и да изкара още една или две при тях, ако не била катастрофирала с най - добрата си приятелка, която починала на място. След тази случка нямала какво да му мисли и избягала от приемното си семейство, в което така или иначе служела и робувала.